За цветовете съм ви говорила много.

Как ни влияят. Как работят на подсъзнателно ниво. Как един цвят може да ни накара да се чувстваме по-уверени, друг да ни успокои, а трети да промени начина, по който ни възприемат хората около нас.

Няма да се повтарям.

Днес искам да погледнем от другата страна на дрехата.

Към онова малко етикетче, което почти никой не чете.

100% polyester.
80% acrylic.
20% polyamide.

Красиво е. Стои добре. Цената е добра.

Купуваме.

Само че тази дреха ще стои върху най-големия ни орган – нашата кожа – понякога по 8, 10, 12 часа.

И тук ще бъда малко по-груба.

Ако внимаваме какво слагаме в устата си, защо изобщо не ни интересува какво държим върху кожата си цял ден?

Нека започнем с голямата тройка: полиестер, акрил и найлон и вредата от тях

Това са материите, към които лично аз съм най-предпазлива.

Полиестер

Полиестерът е навсякъде.

Рокли. Блузи. Якета. Спортни дрехи. Бельо. Пижами. Чорапи. Детски дрехи.

Понякога виждам прекрасна рокля, обръщам етикета и пише:

100% polyester.

И я оставям.

Толкова.

Полиестерът е синтетично влакно, обикновено произведено от петролни суровини. Но е като да си сложиш найлонова торбичка на главата и да дишаш – става конденз, кожата се спарва и не може да диша, започва дехидратация и по-бързо стареене на клетките.  Едно от големите му предимства за производителя е същевременно причината да е толкова масов – евтин, здрав, не се мачка лесно, съхне бързо.

Само че аз не съм закачалка.

И ме интересува как се чувства тялото ми в него.

При определени плетки и дрехи полиестерът може да задържа топлина и миризми и да създава неприятно усещане при изпотяване. А синтетичният текстил е и един от източниците на микропластмасови влакна, които се отделят по време на производството, употребата и прането.

Затова 100% полиестер, особено за дреха, която стои директно върху кожата ми цял ден?

Не, благодаря.

Акрил

Акрилът е другият ми любим „вълнен пуловер“, който няма почти нищо общо с вълната.

В магазина изглежда пухкав.

Мек.

Топъл.

Поглеждаш етикета:

100% acrylic.

Акрилът е синтетично влакно и много често се използва като евтин заместител на вълната.

И тук разликата за мен се усеща страшно много.

Хубавата вълна ме стопля по един приятен начин. Акрилът много често просто ме кара да се чувствам задушена. Имитира вълна, но се наелектризира много силно, привлича прах и микрочастици, и често води до дразнене на чувствителна кожа. Като живи същества ние сме с отрицателен заряд (-), синтетиките са (+) и действат като свободни радикали. Състаряват, изтощават и намаляват имунитета. Стареенето на всички нива вече ви е ясно.

Найлон / полиамид

Ако на етикета пише polyamide, много хора дори не осъзнават, че говорим за семейството на найлоновите синтетични влакна.

Найлонът е здрав, еластичен и устойчив и точно затова е прекрасен за определени технически приложения.

Но „здрав материал“ не означава автоматично „материята, която искам върху кожата си цял ден“.

Ще го видите много често в чорапогащи, бельо, спортни дрехи, бански, клинове и различни еластични изделия.

Не го демонизирам.

Бански от лен очевидно няма да си купя.

Но има огромна разлика между „материята има функция“ и „гардеробът ми е изграден основно от нея“. Той е изцяло изкуствен петролен продукт, който не пропуска въздух, задържа влага и топлина, и лесно причинява обриви или гъбични инфекции.

Еластан / спандекс / Lycra

Тук също не изпадам в крайности.

Еластанът дава разтегливост и понякога 2–5% от него правят една дреха много по-удобна.

Проблемът за мен започва, когато имаме силно синтетична, плътно прилепнала дреха, която стои върху тялото часове наред.

Особено бельо.

Особено клинове.

Особено през лятото.

Ако мога да имам 95% памук + 5% еластан вместо основно полиестер/полиамид + еластан, обикновено ще избера първото.

Тук обърнете внимание на бельото и на чорапите си. Първото спарва и прави сериозни пикочополови инфекции, а второто запарва краката и активира периферната нервна система. От там ставаме постоянно в боен режим и изчерпваме ресурсите на тялото си. По време на война, никой не лежи на плажа да си почива и да се зарежда нали?

А вискозата?

Тук нещата стават интересни.

Защото вискозата не е същото като полиестера.

Тя започва от целулоза, обикновено дървесна, която чрез химична обработка се превръща във влакно.

И като усещане върху тялото аз лично я предпочитам пред полиестера.

Мека е.

Пада красиво.

Попива влагата.

Често се усеща хладна върху кожата.

Затова, ако изборът ми е между 100% полиестер и хубава вискоза, много често ще взема вискозата.

Но не я слагам автоматично в една категория с лен и памук.

При класическото производство на вискоза се използват агресивни химикали и въпросът е не само как се усеща крайният плат, а и как е произведен.

Затова гледам производителя и качеството.

Modal и TENCEL™/лиосел

Тези материи също са на целулозна основа. Като вторият доста бързо започва да набира популярност.

Особено лиоселът ми е интересен избор за дрехи, които са непосредствено до кожата – мек, приятен, с добро управление на влагата.

Тук обаче пак гледам целия състав.

Защото отпред може да пише огромно:

TENCEL

а на малкото етикетче отзад да откриете смес с доста синтетика.

Затова:

Не четете рекламата. Четете състава.

Лен

Да, мачка се.

И?

Наистина сме стигнали до момент, в който предпочитаме да стоим цял ден в пластмаса, само за да няма една гънка на ризата?

Ленът е прекрасен за топло време, усеща се лек и въздушен и с времето става още по-мек.

За мен една хубава ленена рокля на 5 години е много по-ценна от пет полиeстерни рокли „за един сезон“.

И вече изобщо не ме притеснява, че ленът се мачка.

Това е част от красотата му.

Вълна

Тук много хора казват:

„Ама боде!“

Да.

Лошата или неподходящата вълна може да боде.

Но хубавата вълна е съвсем друга история.

Вълната регулира температурата прекрасно и точно затова я обичам през зимата. Не ми дава същото усещане като акрилния пуловер, под който умирам от студ или се потя без причина.

Кашмир

Кашмирът е една от материите, за които съм готова да имам по-малко, но по-хубаво.

Истинският качествен кашмир е мек, лек и топъл.

Да, струва повече.

Но точно тук стигаме до една от големите промени, които е добре да направиш в начина си на пазаруване:

Спри да броиш колко дрехи получаваш за парите си. Започни да гледаш какво получава тялото ти.

Коприна

Още една прекрасна естествена материя.

Особено ми харесва за неща, които имат директен контакт с кожата.

Мека, лека, приятна.

Но отново – качеството има значение.

„Silky“ не означава коприна.

„Satin“ също не означава коприна.

Сатенът е начин на тъкане и онзи прекрасен „сатенен“ комплект за 29 лева много вероятно е 100% polyester.

Обърнете етикета.

Тук искам да ви хвана в един от любимите ми маркетингови капани.

Сатенът НЕ е материя.

Това, че на пижамата пише „сатенена“, изобщо не означава, че е копринена. Сатенът е начин на тъкане и може да бъде направен както от прекрасна естествена коприна, така и от 100% полиестер.

И разликата е огромна.

Виждала съм безброй „луксозни сатенени пижами“, „сатенени калъфки за по-красива кожа и коса“ и „сатенени рокли“, които звучат прекрасно, докато не обърнеш малкото етикетче:

100% POLYESTER.

С други думи – купуваш полиестер с лъскава повърхност.

Ако искам сатенена пижама, риза или калъфка и търся естествена материя, гледам да пише silk / коприна, а не просто satin / сатен.

Това е и един от най-важните уроци при избора на дрехи:

Не вярвайте на името отпред. Обърнете дрехата и прочетете малкото етикетче отвътре. Там пише истината.

А бамбукът?

Тук маркетингът е великолепен.

Bamboo! Natural! Eco!

Само че много от „бамбуковите“ дрехи всъщност представляват вискоза, произведена от бамбукова целулоза.

Това не ги прави непременно лоши.

Но не означава и че носите необработено естествено бамбуково влакно.

Отново:

Етикетът. Не рекламата.

А какво да кажем за шифон, органза, кадифе, флийс и дантела?

Тук става още по-забавно.

Защото, както при сатена, много от думите, които сме свикнали да приемаме за „материи“, всъщност описват структурата, начина на изработка или вида на плата, а не непременно влакното, от което е направен.

И две рокли могат да изглеждат почти еднакво, да пише „шифон“ и на двете, но едната да е от коприна, а другата – от 100% полиестер.

Затова пак ще го кажа:

Не четете големия надпис. Четете малкия етикет.

Шифон

Шифонът е онзи прекрасен, ефирен, почти прозрачен плат, който виждаме при рокли, ризи, шалове и официални дрехи.

Но „шифон“ не означава „естествена материя“.

Традиционно може да бъде направен от коприна, но днес огромна част от достъпния шифон е полиестерен. Срещат се също варианти от найлон, вискоза и други влакна.

И разликата върху тялото може да бъде огромна.

Една прекрасна „шифонена рокля“ може в действителност да означава, че от деколтето до глезените сте облечени в полиестер.

Затова при шифона винаги търся втория отговор:

Добре, шифон е. Но шифон от какво?

Органза

Същата история.

Органзата е прозрачна, лека, но по-твърда и структурирана от шифона. Използва се много при официални рокли, ръкави, поли, декорации.

Исторически се свързва с коприната, но днес масово ще срещнете полиестерна и найлонова органза.

И точно тук една рокля може визуално да изглежда невероятно скъпа и луксозна, а съставът ѝ да е почти изцяло синтетичен.

Не казвам, че не трябва да я купите.

Казвам да знаете какво купувате.

И ако ще дам много пари за „луксозна органза“, лично аз бих искала да знам дали плащам за коприна или за красиво оформен полиестер.

Кадифе

Кадифето е още по-интересно, защото тук усещането за лукс е огромно.

Меко. Плътно. Красиво. Женствено.

Само че кадифето също не означава конкретно влакно.

Може да бъде копринено, памучно, вискозно, полиестерно или смесено.

И тук разликата в цената понякога е огромна, но и разликата в усещането е огромна.

Затова, ако видя:

„Луксозна кадифена рокля“

първият ми въпрос вече не е:

„Колко е красива?“

А:

„Какъв е съставът?“

Защото думата „кадифе“ сама по себе си не ми дава този отговор.

Флийс

Тук много хора се подвеждат, защото флийсът е мек, пухкав и топъл и някак естествено го свързваме с вълната.

Но масовият fleece обикновено е направен от полиестер.

И това не означава, че флийсът няма място в гардероба.

Има.

Той е лек, топъл, съхне бързо и е страшно практичен за планина, спорт и връхна дреха.

Аз просто правя разлика между техническа дреха, от която искам конкретна функция, и дреха, която ще стои директно върху кожата на мен или на децата ми цял ден.

Ако детето ще бъде навън на студено, флийсът може да е чудесен междинен слой.

Но ако избирам пижама, бельо или блуза за ежедневно носене?

Ще посегна първо към естествените материи.

Дантела

Дантелата е прекрасният пример как външният вид няма почти нищо общо със състава.

Тя може да бъде направена от памук, коприна, вискоза, полиамид, полиестер или комбинация от различни влакна.

А къде най-често я слагаме?

В бельото.

Тоест на едно от местата, на които лично аз най-много държа какво стои непосредствено върху кожата ми.

Може да имате прекрасно „дантелено бельо“, което в действителност е основно полиамид + еластан.

Затова особено при бельото не се впечатлявам от думите „нежна дантела“.

Обръщам етикета.

А ако искам красотата на дантелата, но не и синтетика върху цялата кожа, търся модели с висок процент памук поне в основната част и задължително гледам състава на зоната, която е в директен контакт с тялото.

Тюл

И тюлът заслужава място тук.

Поли. Булчински рокли. Детски роклички. Ръкави. Декоративни елементи.

Изглежда лек като въздух.

Но това, че нещо изглежда ефирно, не означава, че е естествено.

Съвременният тюл много често е от полиамид, полиестер или други синтетични влакна.

При декоративен външен слой това лично мен не ме притеснява толкова.

Но ако цялата дреха е синтетична, подплатата също е полиестерна и ще стои плътно върху тялото с часове – тогава вече гледам по съвсем различен начин.

Деним

А тук имаме обратния капан.

Казваме:

„Дънки са, значи са памучни.“

Не непременно.

Класическият деним традиционно е предимно памучен, но модерните еластични дънки много често са смеси от памук с полиестер, еластан и други влакна.

И това невинаги е лошо – малко еластан може да направи дънките много по-удобни.

Но има разлика между:

98% памук + 2% еластан

и дънки, в които значителна част от състава вече е синтетика.

Затова дори при дънките гледам етикета.

„Кожа“ и „велур“

И тук внимавайте много с имената.

Естествена кожа и изкуствена кожа са две съвсем различни неща.

При т.нар. vegan leather, PU leather, faux leather или „еко кожа“ много често говорим за текстилна основа с полиуретаново или друго синтетично покритие.

Същото важи и за изкуствения велур – прекрасният мек плат може да бъде микрофибър от полиестер.

Тук не споря кое е морално, екологично или „по-правилно“.

Просто искам да знаете:

„Еко кожа“ не означава автоматично естествена или растителна материя.

Понякога означава точно обратното.

И затова вече имам едно правило

Когато видя:

сатен
шифон
органза
кадифе
дантела
тюл
флийс
деним

не приемам, че съм разбрала от какво е направена дрехата.

Това е все едно някой да ми каже как е сготвено ястието, но да пропусне да ми каже какво има вътре.

Търся думите:

Cotton – памук
Linen – лен
Silk – коприна
Wool – вълна
Cashmere – кашмир
Viscose – вискоза
Lyocell – лиосел
Polyester – полиестер
Polyamide/Nylon – полиамид/найлон
Acrylic – акрил
Elastane/Spandex – еластан

Това е информацията, която ме интересува.

Защото красивото име отпред продава дрехата.

Малкият етикет отвътре ви казва какво всъщност ще носите върху тялото си.

Има още нещо, за което почти никой не говори – обработките

Понякога въпросът не е само:

„Памук или полиестер?“

Дрехите могат да съдържат багрила, смоли, лепила, препарати против мачкане, водо- и петноотблъскващи обработки, антипирени и множество други добавки.

И точно част от тези вещества могат да бъдат причината кожата ви да реагира.

Зачервяване.

Сърбеж.

Обрив.

Особено на места, на които има пот и триене – подмишници, слабини, талия, зад коленете.

Затова една от най-простите ми препоръки е:

Изперете новата дреха, преди да я сложите върху тялото си.

Как пазарувам аз?

Не съм фанатик.

Няма да припадна, ако една дреха има 5% еластан.

Няма да изхвърля якето си, защото съдържа полиестер.

И няма да отида на плажа с плетен вълнен бански, за да докажа колко съм „естествена“.

Гледам къде стои материята, колко време стои върху мен и каква функция изпълнява.

Най-много внимавам за:

бельото, пижамите, тениските, детските дрехи и всичко, което е непосредствено върху кожата с часове.

Там естествените или целулозните материи са ми приоритет.

При палто, яке или спортна екипировка съм много по-склонна да направя компромис, защото техническите материи имат функции, които естествените невинаги могат да изпълнят.

Ако днес отворите гардероба си, не изхвърляйте всичко

Направете нещо много по-полезно.

Започнете да четете.

Обърнете десет от любимите си дрехи и вижте какво пише на етикета.

После наблюдавайте себе си.

В коя материя се потите най-много?

Коя дреха започва да мирише най-бързо?

В коя ви сърби кожата?

В коя постоянно ви е горещо?

В коя се чувствате леки?

Коя можете да носите цял ден и да забравите, че е върху вас?

Тялото ви дава информация постоянно.

Въпросът е дали изобщо го слушате.

Моето правило е много просто

Когато мога, избирам:

памук
вълна
кашмир
коприна
лен

Добрата вискоза, модалът и лиоселът също могат да имат място в гардероба ми.

При полиестер, акрил и найлон вече се питам:

Защо тази материя е тук?

Ако изпълнява конкретна функция – добре.

Ако е там просто защото позволява на производителя да направи още една евтина рокля, която изглежда прекрасно на снимка...

обикновено я оставям в магазина.