В наши дни екранната зависимост е масово срещан,но изключително подценяван проблем. Всички възрасти- от бебета,тийнейджъри до възрастни и пенсионери са засегнати,а вредата,която се нанася на здравето е огромна. Технологиите не са наш враг,но липсата на граници ги прави такъв.
Едва в последните години се заговори за развитието на зависимост към екрани и тепърва темата ще става все по-популярна предвид последиците, които са нанесени и въпросите,които често остават без отговор. Не малко здравословни състояния са повлияни от продължителното екранно време,но днес ще се фокусирам основно върху детското развитие.
Екраните вече присъстват от първите месеци на живота-телефон в ръцете на мама,таблет в количката,телевизор като фон. Бебето не иска да яде-слагаме телефон пред него,за да отвлечем вниманието му и да го нахраним..Средностатистическото дете прекарва между 3 и 5 часа дневно пред екран до 9 годишна възраст, а препоръката на СЗО е нулево екранно време до 2 годишна възраст. Реалността е много по-различна и вече има множество изследвания на наши учени, които доказват,че децата не бива да прекарват време пред екрани дори до 9г,а от 9 до 12г времето да бъде сведено до минимум и то само с образователни цели.
Защо е важно при малките деца да няма екрани, включително ярко-светещи и пеещи играчки ? Детският мозък се развива бурно до деветата година-невроните създават милиони връзки и всяко преживяване оформя начина, по който той ще функционира занапред:
-0-2г-мозъкът се учи чрез сетивен контакт и човешко лице, не чрез екрани. Екранното време тук може да наруши емоционалната привързаност и речевото развитие.
-3-6г-периодът на активно въображение – екраните „заместват“ играта и потискат креативността.
